Какво представлява рискът?

Когато твой приятел ти каже, че „бизнесът ти е прекалено рисков“ или когато провеждаш разговор по телефона със съмнителен търговец, който се опитва да ти продаде инвестицията на живота ти, която „няма риск“, това реално какво означава за теб?

Дали бизнесът ти задължително ще фалира, или пък инвестицията никога няма да ти докара загуба?

Използваме думата „риск“ за почти всякакво събитие или действие, но дали наистина сме запознати с истинското ѝ значение? В тази статия ще ти покажа какво точно представлява рискът.

Какво е риск?

Рискът представлява вероятността едно събитие да има повече от един развой или резултат.

Когато не могат да се контролират фактори, които имат пряк или косвен ефект, върху даден обект, то този обект се намира в несигурна среда. Това е валидно, както за нашите чисто човешки действия, така и за природата, а и като цяло за планетата ни Земя. Защо?

Нужно е да пречупим това твърдение през подходящата призма.

Да вземем едно просто действие като пазаруваното! Решаваш да сготвиш вкусна вечеря, но трябва да си набавиш малко подправки. След като напуснеш жилището си, навлизаш в среда с фактори, които не контролираш и трудно би прогнозирал какви последици могат да имат те, върху теб.

Трудно би предвидил, че когато вървиш към кварталния магазин, може да има участък, който привидно да е заснежен. Виждайки сняг, си мислиш, „добре, че обувките ми имат дебел грайфер“, но стъпвайки върху снега изведнъж осъзнаваш, че стъпваш върху заледена повърхност.

[divider style=”clear”]

 

След миг губиш равновесие и се озоваваш на земята. Малко по-късно си в болницата, за да ти направят рентгенова снимка на крака, за да се установи колко тежка е травмата. А всичко започна с регулярно действие, което си правил стотици пъти.

Макар и могъща, природата не може да контролира изконните физични закони на нашата планета. Природата няма никакъв контрол върху гравитацията, посоката и скоростта на въртене на Земята или орбитата, която тя описва около Слънцето.

Безсмислено е да споменаваме, че нито човешката цивилизация, нито природата, нито физичните закони на нашата платена имат някакъв контрол дори в динамиката на слънчевата галактика, да не говорим за космическата такава.

С казаното до тук, спокойно може да заключим, че живеем в реалност, в която няма нищо, което да е сигурно на 100%(освен смъртта и данъците), т.е. животът представлява низ от малки и големи рискове. Но това непременно ли трябва да е нещо лошо? Съвсем не!

Другата дума за несигурност се нарича вероятност. Въпреки несигурността, резултатът от всяко действие може да бъде изчислен с определена вероятност. Започна да звучи малко сложно, нали? След малко ще стане съвсем ясно, но преди това трябва да разгледаме масовото определение за риск.

Определението е следното: рискът представлява вероятността нещо негативно да се случи в бъдеще. Отново виждаме, че фигурира вероятността, но защо точно нещо негативно да се случи, не може ли да бъде позитивно?

Ако направим една крачка назад, ще видим, че последиците могат да бъдат както положителни така и отрицателни(негативни). Масовото определение за риск, взима по дефиниция негативните последици, просто защото негативни неща се случват.

В примерът с покупките, ако не сме се върнали с подправки, то вечерята най-вероятно ще бъде безвкусна – това няма как да е положително, нали?

Ако се окаже пък, че подхлъзването е довело до тежка травма и хоспитализация, то не само, че вечерята ще е в болницата(най-вероятно, отново с безвкусна храна), но ще бъде съпроводена и с болка и дискомфорт – все негативни неща.

Както добре знаем, в живота има както негативни, така и положителни неща, но нашият мозък е структуриран да бъде привлечен към всичко, което отчита като заплаха. А последиците от заплахите винаги са негативни.

Мислиш, че твоят мозък е различен?

[divider style=”clear”]

В лицето на заплахата, мозъкът ни преминава в режим на „бий се или бягай“, т.е. придава огромно значение на заплахата, а оттам пуска редица команди на тялото ни, с които се опитва да избегне тази заплаха.

Всичко това е вродено в самите нас и има за цел да ни съхрани живи. Всяка заплаха, засечена от мозъка ни, веднага бива категоризирана, като нещо, което може да има живото-застрашаващи последици върху самите нас.

Разбира се, мозъкът ни регистрира и редица положителните събития, но те по дефиниция не са свързани с нищо негативно, т.е. липсва заплаха, следователно не са заредени с толкова голям заряд. Положителното не ангажира мозъка ни така както негативното.

В противен случай, новините нямаха да преливат от черната хроника. Мозъкът ни си е изградил защитни функции, придобити преди стотици хиляди години. Функции, за които няма изглед да ни напуснат идните хилядолетия.

Точно за това, трябва да се научим да гледаме на риска като понятие с неутрален заряд.

Абонирахте ли се за моя YouTube канал?

Рискът представлява вероятността дадено събитие или действие да има повече от един резултат, който може да  води както до положителни, така и до негативни последици. Това са последици, които пречупваме спрямо прякото им въздействие, което могат да имат те върху нас.

Много повече ни вълнуват последиците, които имат пряк ефект върху живота или парите ни, отколкото тези, които ще имат някакво въздействие на хиляди светлинни години от нас.

Следователно, можем да обособим:  рискът е изграден от два основни елемента – вероятност и последици. 

Когато говорим за несигурност и за резултат, който би имал негативни последици върху нас, то трябва да кажем, че има определена степен на „риск от загуба“. Добре, но не казваме „риск от печалба“, но за сметка на това използваме думи като „късмет“ или „шанс“.

Тези думи представляват именно положителни събития, които биха се случили при разминаването между очаквания и реалния резултат.

Нека да вземем следния пример – инвестирате в актив, който за последните почти 90 години има средна годишна доходност от 10%. В този пример събитието е годишната доходност, а резултатът са тези 10%. Но поради лоши външни фактори, не само, че нямате 10% доходност, ами сте реализирали 30% загуба (при борсови крахове не е изключено да има и по-висока загуба).

Да, този резултат ще има негативен ефект върху вашите пари, така че рискът няма как да не бъде обвързан с негативен заряд. Но, след като няма нищо сигурно в този свят, резултатът спокойно може да бъде и положителен и вместо 10% доходност, да сте реализирали 25%. Това как се нарича? Масовият отговор е късмет или шанс.

В света на финансите и инвестициите няма думи като късмет или шанс, а има вероятности! Има вероятност както да постигнете очакваната доходност, така и да имате разминаване между очакваната и реализираната доходност.

След като вече сме наясно с риска, то как можем да го измерим?

[divider style=”clear”]

 

Масово скалата за риск е – „няма риск“, „малък риск“ и „голям риск“. След като живеем в свят, в който няма сигурност, то скалата за риск трябва да варира от  „малък“ до „голям“ риск, но какво означава това?

Когато се каже „малък“ риск, се приема, че няма как да се случи негативно събитие, а под „голям“ риск се приема, че трудно би се избегнало такова. Ясно е, че  тази скала не ни е от полза, но има ли по-добра?

Щом в основната на риска се крие степен на несигурност, т.е. вероятност, то спокойно тази вероятност може да се измери математически. Нека да заместим „малък“ риск от загуба, с „10%“ вероятност от загуба.

Какво ще рече това?

Да кажем, че решаваме да инвестираме 10 000 лева в бизнес, който има 10% риск от фалит. Вероятността да загубим инвестираните 10 000 лева е 10%.

Това не означава, че инвестицията ни ще фалира, но означава, че ако инвестираме в 10 подобни бизнеса, то 1 от тях ще фалира, т.е. ще загубим 10 000 лева. В този пример ясно виждаме риска – вероятност от 10% и негативно следствие – загуба от 10 000 лева.

А защо действаме въпреки наличието на риск?

[divider style=”clear”]

 

Въпреки рискът, от който е изтъкан нашия живот, ние действаме напук на него. Причините за това са две. Първата е, че ползата, която ще получим е по-голяма от риска, а втората – рискът е практически нищожен, т.е. няма как да ни се случи негативният сценарии.

Да вземем за пример летенето със самолет – това е най-безопасната форма на придвижване от т. А към т. Б. Вероятността от инцидент клони към нулата, т.е. в нашите възприятия това се приема едва ли не за 100% сигурно. Следователно ползата ни е да стигнем много по-бързо до т.Б, а рискът ни е нищожен.

Ето защо, избираме самолета пред колата, автобуса, или влака. Поемаме рискът, защото ни се струва почти несъществуващ.

Докато везната, измерваща дисбаланса между ползата и риска от загуба, е наклонена от страната на ползата, то рационалният избор ще бъде да действаме, игнориращи риска.

Аз съм професионален трейдър и инвеститор, като буквално всекидневно се сблъсквам с този дисбаланс. Оценявам всяка възможност по няколко направления: 1) Каква е вероятността тази възможност, да се окаже печеливша?

2) Каква е максималната загуба, която мога да инкасирам?

3) Каква печалба мога да генерирам от тази възможност?

Ако тази възможност има 50% вероятност за печалба(същата вероятност, която имаш ако хвърлиш монета за ези или тура), но загубата е равна на 100 лева, а печалба е равна на 200 лева, то няма каква да се колебая и директно влизам в тази възможност.

50% вероятност за печалба, не означава, че тази сделка ще е печеливша, следващата губеща, после пак печеливша, губеща и така до безкрай. Спокойно може да се окаже, че може да имам поредица от 1 печеливша сделка последвана от 6 губещи, и след това нови 5 печеливши.

Вероятността трябва винаги да се пречупва през призмата на големите числа – това ще рече, че след направени например 1 000 сделки, 500 ще бъдат на печалба и 500 ще бъдат на загуба. Въпреки неутрализиращия ефект между печелившите и губещите сделки, дисбалансът, който е на страната на печалбата(ползата) вместо риска(загубата), довежда до печалба.

Въпреки негативният заряд, с който сме заредили думата „риск“, тя ни дава съвсем различен поглед върху динамиката за взимане на решения.

Благодарение на риска виждаме другата страна на монетата. Много пъти тази скрита за нас страна, крие неограничените възможности.

Кой беше последният риск, който пое и какво спечели от него?


Ако искате имате правилната инвестиционна основна и да управлявате по най-добрия начин парите си и те да работят здраво за вас, можете да видите моите програми и продукти:


✅Практически курс: Намиране на справедливата цена на една 📈компания

✅Наръчник: Как да изградим 💵машина за пари от ETF-и?

✅Практически курс: Намиране на инвестиционната стойност на 🏠имота

✅Книга: От 0 до 1000 лв. на месец: пасивни доходи от инвестиции в 🏡имоти

БЕЗПЛАТНА 15 Минутна финансова консултация

*Информацията, която предоставям в статиите и видеата, не трябва да се счита за взимане на инвестиционно решение. Направете свое проучване и вземете информирано решение за вашите пари.

4.5 2 votes
Article Rating
Сподели с приятели :)
Написано от:
Александър Дяков

Казвам се Александър Дяков, и моята страст е света на финансите и инвестициите. Аз съм инвеститор в стойност и имам над 15 годишен опит в широк спектър от инвестиции във финансови и реални активи, като специализирам в бизнес и инвестиционното оценяване.

Виж всички статии
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Написано от: Александър Дяков
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x