3 основни разлики между инвеститор и трейдър

За почти 10 години на финансовите пазари, трупайки опит като професионален трейдър и инвеститор, успях да достигна до почти всички кътчета на трейдинга и инвестирането. Детайлно изучавах двата стила за правене на пари.

Привидно, за много хора няма разлика между тези два стила, но в тази статия ще опровергая това мнение. Също така, ще ти покажа истинското значение на думата трейдър и инвеститор, както и какви са 3-те разлики между тях.

Преди да започнем да си говорим за разликите, нека да ти покажа какво е общото между трейдинга и инвестирането. Трейдингът и инвестирането са активни стилове за правене на пари. От самата дума „активно“ можем да добием представа, че трейдърът и инвеститорът взимат активно и дейно участие в управлението на парите си.

Не само, че взимат дейно участие, но те контролират целия процес – от анализа до покупката/продажбата на даден актив. Целият контрол е в техни ръце, т.е. пряко са отговорни, както за реализираната доходност, така и за реализираната загуба.

Разлика №1 – Печалбата

[divider style=”clear”]

пари

Прави ми силно впечатление, че думата „инвестиция“ е толкова широко навлязла в разговорната реч, че буквално я използваме в неограничени комбинации. Комбинации като: „Парите ми са инвестирани в банката“, „Реших да инвестирам в ремонт“, „Инвестирах в нова кола“, „С помощта на ипотеката инвестирах в собствен дом“, „Инвестирам в спомени“, „Инвестирам в недвижим имот с 8% доходност“ или модерното „Аз съм инвеститор в биткойн“.

От тези няколко примера, само два реално могат да бъдат квалифицирани като „инвестиция“, един като спекулация, а останалите спадат в съвсем различна категория. Именно инвестицията и спекулацията стоят в основата на инвестирането и трейдинга.

Когато използваме дадена дума, сме длъжни да я използваме по предназначение. Ако променяме смисъла на думите, то много скоро ще започнем да взимаме грешни решения, които да имат негативен ефект върху самите нас.

В тази статия съм описал какво представлява инвестицията, но спокойно мога да опростя значението ѝ, в едно просто изречение:

Инвестиция е влагането на парични средства днес, за да купим актив, който ще генерира повече пари утре.

Повече пари могат да се генерират под формата на паричен поток от лихва, дивидент, наем (друга форма на директен доход), или от капиталова печалба, т.е. от увеличението на пазарната цена на актива.

Под спекулация основно се приема процес на влагане на парични средства днес, за закупуването или продажбата на актив, с цел извличане на печалба от промяната на пазарната му цена.

Абонирахте ли се за моя YouTube канал?

За да онагледя първата разлика, ще ти разкажа една история за инвеститора Иван и трейдъра Петър.

Иван е дисциплиниран финансов инвеститор, който инвестира основно в недвижими имоти. След като е анализирал над 15 възможности, той намира чудесен двустаен апартамент, като в радиус от 500 метра от него се намират два университета, три училища, две детски градини, три магазина от големи хранителни вериги, мол, редица заведения, както има и подстъп към градския парк – накратко, жилището е на много добра локация.

Иван се спира на това жилище не само заради локацията, но и заради доходността, която ще вземе отдавайки го под наем. Иван ще инвестира днес 100 хиляди евро, но очаква идните години да получава по 10 хиляди евро печалба на година от инвестицията.

Петър, купува жилища с една цел – да ги продаде на по-висока цена. Отсявайки редица оферти, Петър намира двустайно жилище, което се намира на топ локация, което отново има пазарна цена от 100 хиляди евро.

Петър решава да го купи днес, но очаква да го препродаде до една година с 10% надценка, защото е убеден, че пазарът на жилища е във възход. Той не иска да премине през целия процес, за да направи жилището годно за отдаване под наем, а просто иска да вземе едни  „бързи“ 10 хиляди евро, като препродаде жилището на някой друг.

В тази история на теория и двамата ще получат по 10 хиляди евро печалба в края на година, но Иван ще получи тази печалба отдавайки жилището под наем, а Петър от положителната промяна в пазарната му цена.

Реално погледнато, след втората година виждаме първата разлика между инвеститора Иван и трейдъра Петър – докато Петър търси в каква нова възможност да вложи парите си, Иван ще е на път да вземе нови 10 хиляди евро печалба.

От историята можем да заключим, че инвестирането е стил, при който печалбата е следствие на паричния поток, който е генериран от актива, докато трейдингът е стил, при който печалбата е следствие от промяната на пазарната цена на актива.

Реално погледано, няма нищо лошо в модела на Петър, но за да генерира печалба, пазарната цената наистина трябва да се покачи! В случая на Иван, цената на жилището може да остане статична, но той да получава печалба под формата на наем. А ако цената остане статична, Петър ще има само пропуснати ползи спрямо алтернативни възможности.

Разлика №2 – Времевият хоризонт

време

Ясно виждаме, че Петър има сравнително кратък времеви хоризонт, докато Иван може да притежава инвестицията си години наред. Историята е изключително поучителна, защото може да изведем още един извод:  трейдърът участва в дисциплината спринт, докато инвеститорът участва в маратонско бягане. 

Спринтът на трейдъра може да бъде буквално секунди! Трейдърът се интересува само и единствено от ценовото движение! Не го интересува дали движението ще стане в рамките на часове, дни или седмици.

Може да видиш нагледно времетраенето на малка част от сделките ми на валутния пазар, но най-кратката ми позиция(сделка) като трейдър е била в рамките на няколко десетки минути.

Благодарение на моя трейдинг план, успях да намеря възможност, която предостави пазара като за този кратък период генерирах печалба равна на 1% от моя капитал. От друга страна, най-дългата ми позиция се равняваше на малко повече от 4 години.

Следствие на моя анализ и допускания, намерих компания със стойност, която беше подценена спрямо пазарните играчи. Очаквах да имам времеви хоризонт от 3 години, но понякога реалността се разминава спрямо очакванията. Когато затворих позицията, установих, че за тези няколко години, генерираната доходност беше от стотици процента.

Отново ще се повторя – за трейдъра е важно ценовото движение. Като това движение може да се случи за отрицателно време. Много хора се привличат от трейдинга, защото дава възможност за „бързи пари“.

Трябва да съм изключително откровен с теб – трейдингът може да ти донесе „бързи пари“, но това не са „лесни пари“, като вероятността да загубиш парите си е изключително висока!

 Инвеститорите издигат на пиедестал стойността – те купуват стойност!  Те купуват активи, които имат стойност, активи, които имат потенциал да създават нова стойност в идните години. Тази нова стойност се превежда като пари, печалба или доходност. Точно за това времевият хоризонт на една инвестиция е толкова дълъг.

Ако купиш актив, който има потенциал да създава нова стойност, от която да печелиш години наред, то колко години ще държиш този актив преди да го продадеш?

Разлика №3 – Продажбата

[divider style=”clear”]

Продажба

Точно в светлината на продажбата назрява основната разлика между инвеститора и трейдъра.

Ако не допълня историята на Иван и Петър, може да решиш, че съм я написал тенденциозно. Може да мислиш, че целя да те въведа в заблуда, че инвестирането винаги е равно на закупуване на актив, който задължително трябва да носи доход. Това не е така!

След като инвеститорите са водени от стойността, те могат да купят актив, който да не носи регулярен доход, но да създаде стойност в бъдеще. Този актив няма да се продаде, докато не разгърне потенциала си, докато не се надцени или докато активът не започне да унищожава стойност. Ако се случи едно от тези три неща, то най-логичното решение е да си продадете актива, т.е. да се ликвидира инвестицията. Защо?

Ако инвеститор очаква даден актив да генерира доходност от 15% през следващите пет години, като след това доходността да спадне под 4%, логичният избор ще бъде да се даде време на инвестицията от пет години, а след това да се продаде и парите да бъдат вложени в по-доходоносен проект. Ако инвестицията не бъде продадена след петата година, инвеститорът ще има пропуснати ползи от алтернативни инвестиции, които имат над 5% доходност.

Всеки инвеститор е наясно, че пазарът може както да подценява, така и да надценява (балонизира) пазарната цена на активите. Ако се случи второто, това е много добра причина за продажба. Всяко състояние на надцененост на даден актив, дава свръх печалба на инвеститорите.

Състояние на надцененост или балон е нестабилно, защото цената на актива не се подхранва от реални фактори, а се „помпа“ от доверието на неопитните играчи. В един момент, масата от пазарни играчи ясно вижда наличието на балона, след което започват масирани продажби, като по този начин цената буквално се срива към вътрешната стойност на актива.

Какво по-добро от това, да продадеш актив, който е надценен, носейки допълнителна печалба и да го купиш наново, когато е подценен?

Въпреки пазарната динамика, можем да откроим ясно видим цикъл: всеки подценен или надценен актив в даден момент се връща обратно към своята истинска стойност.

Въпреки че инвеститорите и трейдърите купуват активи със стойност, то само трейдърите могат да се възползват от спада на пазарната цена на активите.

Не забравяй – инвеститорът купува стойност, но трейдърът е воден от ценовото движение. Всеки трейдър може да прави пари докато цената на актива се покачва, но може да прави пари и когато цената се срива. Моят ментор ми даваше следната аналогия: трейдърите са наемници на цената и възможността, която предоставя тя.

Ако има възможност, която да е по посока на поскъпване на даден актив, то той трябва да се купи. Обратно, ако има потенциал за ценови спад, то трябва да се възползваме като продадем актива.

 Продажбата на актив, който не притежаваш се нарича продажба на късо и точно това е основната разлика между двата стила. 

 

Инвеститор, който е намерил надценен актив, или такъв който унищожава стойност (излязла е новина или по-лошо скандал, който има сериозни негативни последици върху репутацията и бизнес модела на даден бизнес), няма да се възползва от потенциалния спад, защото той купува само активи със стойност, които имат потенциал да създават, а не да унищожават стойност.

Няма да продаде, защото това е спекулация, защото рискът се увеличава, т.е. печалбата ще бъде следствие само и единствено на ценовото движение. Разбира се, такава възможност не остава неоползотворена. Виждайки, че цената на даден актив има голяма вероятност да се срине, трейдърите ще се възползват и ще продадат актива, като ще държат своята позиция, докато цената не спадне по-ниско, до нивото на своята цел.

Ако мога да обобщя, трейдърът активно се възползва от ценовото движение, за да влезе и излезе от сделка в правилния момент, докато инвеститорът се интересува единствено от потенциала на своята инвестиция. Трейдърът спекулира с ценовото движение на дадения актив, а инвеститорът бива основно воден от стойността на този актив.

Познавам много успешни трейдъри и инвеститори, като факторът за техния успех не се крие единствено в аналитичния им метод, времевия хоризонт и спекулата, а в техните знания, умения, опит, ментална настройка и психология.

Кой стил за правене на пари е по-близък до теб: инвестирането или трейдинга?

Сподели с приятели :)
  • 12
    Shares
  • 12
    Shares

Leave a Reply

Please Login to comment
  Subscribe  
Notify of
ALEKSANDAR DYAKOV © 2018, Всички права запазени